Солобой не можеше да се отърси от силното желание, струящо по вените му.Ненаситната жажда да усети екстаза на самоудоволствието беше твърде голяма за пренебрегване.Лунната светлина осветяваща стаята му служеше като перфектен фон за късната му нощна ескейпировка.Започна да се гали, всеки удар изпращаше вълни от удоволствие, които се разлитаха по тялото му.Ръцете му се движеха с ритмична грация, умело навираха контурите на тялото му.Усещането се надигаше с всеки удар, дъхът му ставаше все по-тежък и все по-труден.Беше потънал във вихите на удоволствието, всеки сантиметър от съществото му съсредоточен върху задачата.Пръстите му работеха вълшебно, приближавайки го умело и все по близо до ръба.Стаята се изпълваше със симфонията на стенанията му и шумоленето на движенията му.Климинацията беше неизбежна, а когато настъпи, беше приливна вълна от удоволствие, която го оставяше без дъх.Точно беше ударил върха, но вече беше ударил пика.
