Зашеметяваща, заможна жена на име Чавита беше в настроение за Гореща лесбийска среща. Беше нетърпелива да се отдаде на удоволствията на плътта с друга жена и беше поставила мерника си върху изкусителната Апретада. Чавита, с пищните си извивки и неустоим чар, беше олицетворение на желанието. Апретадата, от друга страна, беше видение на красота и чувственост, тялото ѝ платно на копнеж, че Чавита жадува да рисува с целувките си. Двете жени, заключени в страстна прегръдка, телата им се преплетоха в танц, стар колкото самото време. Чавитата с пръсти шареше пътека от огън по тялото на Апретадите, а нейният допир изпращаше вълни от удоволствие, обикалящи по вените на другите жени. Стоновете им изпълваха стаята, симфония от екстаз, която достигаше до кресчендото си, когато устните на Чавитас намериха пътя към най-интимната зона на Апретада, а езикът ѝ изследваше всеки сантиметър с плам, оставящ двете жени без дъх. Това беше среща, която никоя жена скоро нямаше да забрави, свидетелство за суровата, нефилтрирана страст, която може да съществува между две жени.