В сърцето на пустошта младеж се оказва сам, а мислите му блуждаят с размерите на мъжествеността му. Измъчван е от вярата, че миниатюрната му пишка не е нищо за писане в къщи. Неудовлетвореността му нараства, докато се мъчи да намери някакво подобие на задоволство от собствения си допир. Ударите му стават по-неистови, дъхът му секва, докато се опитва да примами някакъв отговор от малкия си член. Но горите остават мълчаливи, освен шумолене на листа и далечните призиви на птици. Тялото му се напряга, ръката му се забързва по пулсиращия член, докато отчаяно търси облекчение. И все пак удоволствието остава неуловимо, малкият му член не може да достави удовлетворението, за което жадува. Обзет от собствената си неадеквативност, той не може да помогне, но се чуди дали има нещо фундаментално нередно с него.